Ето, че приключи позитивната седмица за спекулативните пазари, започнаха новите трудови делници, и, колкото и да е тъжно за оптимистите, отново се заредиха лоши икономически новини. При това, първият удар беше нанесен по най-болното място - потребителското доверие. Въобще, това не е най-интересният икономически показател, но съвременната западна икономическа теория, която условно можем да наречем либерално-монетаристка, е изградена твърде необичайно, във връзка с което значимостта на отделните статистически показатели силно е променена, спрямо техните, ако можем така да се изразим, „естествени" значения.

Така например, осигуреното от доходите ниво на търсене не вълнува твърде много съвременните западни експерти, темата за структурните дисбаланси по търсенето и доходите, на която е построена „Теорията на кризата" (създадена в началото на първото десетилетие на XXI век от руските икономисти Олег Григориев и Михаил Хазин) практически не се среща в техните работи. Въпреки, че тази теория потвърди адекватността си в реалната действителност за изминалите повече от десет години. Затова пък, темата за стимулирането на търсенето е твърде актуална - практически не минава изказване на съвременен западен политик или публичен експерт, в която тя по един или друг начин да не прозвучи.

Казано иначе, всички тези "експерти" не могат да бъдат определени като реалисти изучаващи материалния свят, а като субективни идеалисти, поставили си задачата да създадат виртуална реалност, в която трябва непрекъснато да се харчат пари, без мисъл за утрешния ден. По-точно, те се опитват да превърнат в идеалисти всички около себе си и нещо повече - водят икономическа политика, изхождайки от логиката, че такива идеалисти са всички около тях.

Да отбележим, че формално, съвременната икономическа наука е построена на т.н. „теория за рационалните очаквания", която би трябвало да не съответства на такъв подход. Впрочем, оказва се, че обикновените хора са по-рационални субекти, отколкото политиците и икономистите, и към потребителските разходи се отнасят ве по-скептично.

В частност, през последната седмица потребителското доверие в САЩ падна практически до исторически минимуми. Както показва индексът за потребителски комфорт, изчисляван от компанията Bloomberg LP, нивото на доверие за 3-9 септември се е понижило до -50,8 пункта, от -50,2 през предишната седмица. Това стана четвъртото поредно значение на индекса, падащо под -50 пункта, което се е случвало едва три пъти в неговата 26-годишна история. „Ръстът на доходите, с поправката за инфлацията, е недостатъчен за поддържане на реалните разходи, даже при сегашните сравнително сдържани темпове", казва Джоузеф Бруселас, старши икономист на Bloomberg LP. - „Процесът по съкращаване на дълговото бреме с едновременни опити за съхраняване на жизнените стандарти (които ще се съкратят за милиони потребители), наруши общото доверие на потребителите ". Индексът показа своя абсолютен минимум през ноември 2008 г., достигайки -54 пункта. Сега средното значение на индекса за година се равнява на -46 пункта, срещу -45,7 пункта през 2010 година.

Това е голата статистика. А сега - за изводите. Както е известно, през 90-те и 2000-те години на спекулативните пазари бяха раздувани финансови балони, които се спукаха през последните три години. Но само частично. Особено ако се отчете масовата емисия в последно време. В резултат, разривът между мащаба на финансовите пазари и реалните разходи на домакинствата стана още по-сериозен. Да напомним, че всички финансови потоци винаги завършват с крайно потребление, което се формира от държавата или гражданите. И колкото и да се строят различни „защитни стени", позволяващи задържането на ликвидности в едни или други сектори на икономиката, все едно, падането на крайното търсене рано или късно ще доведе до криза и необходимост от свиване на тези пазари.

Някога стойността на акциите се е оценявала по капитализацията на дивидентите, по-късно - по капитализацията на доходите на компаниите, след това - по обема на продажбите или печалбите, накрая - по вложените средства. Всичко това е позволявало увеличаването на капитализацията, но не безкрайно. И на ограничен срок. При това, във връзка с обстоятелството, че икономическата ситуация се влошава, без значение какво измислят счетоводителите на компаниите в предверието на публичните отчети, тази капитализация не може да не пада, ако не се намерят външни, по отношение на нормалния икономически оборот, източници.

Последните, както е ясно, са само два - финансови средства от други пазари или емисия. Но и тук се наблюдават спънки. Преди всичко - на другите пазари почти нищо не е останало, там съществуват собствени проблеми, а емисията е медал с две страни. Това означава, че остава алтернативата за понижение на пазарите до тяхното „естествено" ниво! Но на какво равнище е това ниво?

Ако изхождаме от доходите на гражданите в САЩ, в момента те се намират на равнищата от началото на 60-те години.

Източник: Бюро за икономически анализи и независими оценки

Вярно е, че сега данъците са по-ниски, но затова пък дълговете на домакинствата и цените, особено по задължителните услуги от типа на застраховките, са по високи. Да приемем, че балансът е почти нулев, което означава, че индексът Дау-Джоунс не може силно да превишава нивата от 60-те. Тоест, може смело да се говори, че днес неговото значение трябва да бъде не по-високо от 1500-2000 ...

Теоретически ни очакват точно такива мащаби на спадове по пазарите. Разбира се, за всяка конкретна компания съществуват съответните тънкости, затова някои могат да се окажат много по-скъпи от техните аналози отпреди петдесет години, а някои - силно подценени, но от това същността на процеса не се променя.

И колкото и да се представят разсъждения за стойността на направените през годините иновации - все едно, трябва да се стъпи на базата на съпоставими обеми парични средства. Грубо казано, ако тогава на разположение на домакинствата са били 100 долара, които е трябвало да бъдат разпределени за разходване между 8 основни направления, днес същите тези долари трябва да бъдат разделени на осем (дори ако не съвпадат напълно с онези, старите) дялове и всеки трябва да се задоволи единствено със своята част от общата баница, колкото и съответните компании да претендират за някаква особена иновативност.

В другите страни ситуацията като цяло е твърде сходна. И говорейки директно, никой не е готов за нея, въпреки че всичко лежи на повърхността. Дали това е свързано с някакъв страх или просто с нежелание да се излезе на тясноотраслеви модели, това е отделен въпрос. Важното е друго - хората разбират, че доходите им са ниски и не растат, и по тази причина ще продължат да привеждат своите разходи в съответствие с именно тези доходи. И даже без отчитане на твърде голямата задлъжнялост, резултатът за финансовите активи ще е печален.

Фондовите пазари, както отбелязахме в началото, отново падат, което свидетелства за това, че локалният потенциал на спада далеч не е изчерпан. От гледна точка на икономическата политика това означава, че паричните власти в САЩ трябва все по-усилено да мислят за прилагане на споменатите вече извъникономически методи (емисии).  Ние пък, за пореден път ще констатираме факта, че „Теорията на кризата", несравнимо по-добре описва реалността, от модните, емоционални предсказания на разни новопръкнали се гурута.