Секюритизация

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Секюритизацията е процес, при който се обособява портфейл от неликвидни финансови или материални активи, които се групират и срещу тях се издават ликвидни ценни книги (акции или облигации), след което те на свой ред се предлагат за закупуване от инвестиционната общност.[1]

Инициатор на секюритизационната сделка е финансова институция, която често използва дружество със специална инвестиционна цел.

Икономическа същност[редактиране | редактиране на кода]

Схема на секюритизационна сделка

С помощта на секюритизацията се постига двоен ефект:

  1. Финансовата институция – инициатор на сделката „продава“ неликвидни активи, а от постъпленията може отново да инвестира в доходоносен портфейл.
  2. На инвеститорите, които биха били заинтересовани от инвестиция в печеливш сектор, например недвижими имоти, но които се въздържат от подобна инвестиция поради проблематичната ѝ ликвидност, се осигурява високоликвидна алтернатива – ценни книги, които същевременно запазват и високия потенциал за печалба, свързан с конкретния сектор на икономиката, от който произтичат (напр. ипотечните облигации).

Видове секюритизация[редактиране | редактиране на кода]

Според степента, в която собствеността на секюритизираните активи преминава от оригиналния им собственик към инвеститора, различаваме:

  • Традиционна секюритизация – осъществявана с помощта на дружество със специална инвестиционна цел, което е самостоятелно юридическо лице, което изкупува активите (и свързаните с тях вземания) от оригиналния им собственик чрез постъпления, получени от емитирането на ценни книги – акции и/или облигации (напр. облигации, еимитирани от АДСИЦ). В този случай секюритизираните експозиции се отписват от баланса на финансовата институция – инициатор на сделката и емитираните ценни книжа не пораждат юридическо задължение за плащане на инициатора (а на новоучреденото АДСИЦ).
  • Синтетична секюритизация – при която финансовите активи, предмет на секюритизационната сделка остават в портфейла на финансовата институция – инициатор на сделката и служат само като законово обезпечение на емисия ценни книги, издадена от същата (напр. ипотечни облигации, емитирани от банка). В този случай прехвърлянето на кредитния риск се осъществява с помощта на деривативни финансови инструменти и/или гаранции.

Участници в процеса на секюритизация[редактиране | редактиране на кода]

Основоположник[редактиране | редактиране на кода]

Наричан също и инициатор на сделката. На английски е известен като originator. Първоначалният собственик на активи, които впоследствие стават част от обезпечението на АДСИЦ.

Длъжник[редактиране | редактиране на кода]

Означаван като obligor на английски. Това са лицата, които са длъжници по заемите или облигациите, които АДСИЦ притежава като обезпечение.

Подписник[редактиране | редактиране на кода]

На английски се нарича underwriter. Участва в процеса на издаване на ценните книжа на АДСИЦ и в замяна получава възнаграждение (fee).

Попечител/довереник/пълномощник[редактиране | редактиране на кода]

На английски е известен като trustee. Упражнява правото на собственост върху обезпечението (collateral) от името на АДСИЦ.

Управляващ директор[редактиране | редактиране на кода]

На английски бива означаван като managing director. Това са лицата, които оглавяват АДСИЦ.

Инвестиционен мениджър[редактиране | редактиране на кода]

Означаван като investor manager на английски. Определя инвестиционната стратегия, склонността към риск и води активната търговия с ценни книжа. АДСИЦ му е възложител.

Портфолио администратор[редактиране | редактиране на кода]

Означаван като portfolio administrator или collateral administrator на английски. Обичайно е инвестиционна банка, натоварена със задачата да опосредства събирането на вземанията на АДСИЦ по главници и лихви, да изготвя месечни отчети за качеството на обезпечението, да произвежда поредица от проверки за това качество, както и да осъществява плащанията по издадените от АДСИЦ ценни книжа на съответните падежи. Много често портфолио администраторът и попечителят/довереникът са една и съща правна единица.

Вложители[редактиране | редактиране на кода]

На английски са известни като investors или noteholders. Участват в изкупуването на издадените от АДСИЦ ценни книжа, носители са на риска.

Одитор[редактиране | редактиране на кода]

Означаван като auditor на английски.

Правни съветници[редактиране | редактиране на кода]

Означавани като attorneys на английски.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Завадска, Зофя, Малгожата Иванич-Дроздовска и Владислав Яворски. Банково дело. 2012, УНСС, София.